Схема терапия
Схема Терапия(СТ) е интегративен психотерапевтичен подход създаден от Джефри Янг през 20в.
Схема Терапията(СТ) използва различни техники и теории от другите терапии като
РЕПТ/КПТ, Гещалт Терапия, Психодинамична терапия,Теoрия на привързването, и Теорията на обектните отношения обединявайки ги в уникален метод.
За кого е предназначена тази терапия?
Схема терапията първоначално е създадена за работа с хронични личностни разстройства, при които традиционните краткосрочни подходи често не дават трайни резултати. С развитието си тя показва отлична ефективност и при други психологически трудности – като комплексни или коморбидни случаи, тревожни и депресивни разстройства, които не се повлияват от стандартните КПТ интервенции, както и при хора, които многократно попадат в повтарящи се нездравословни житейски модели.
Върху какво се фокусира работата на психотерапевта?
В основата на Схема терапията стоят т.нар. маладаптивни схеми – дълбоки, устойчиви модели на мисли и чувства, които оформят начина, по който човек разбира и преживява света. Джефри Янг описва 18 основни схеми, които могат да се активират в определени житейски ситуации.
Когато една схема се задейства, тя предизвиква стилове на справяне – поведенчески реакции, чрез които човек се опитва да се защити. Макар да изглеждат полезни в краткосрочен план, тези стилове всъщност поддържат и засилват проблемните модели.
Схемите и стиловете на справяне водят до състояния на ума и поведението, наречени модове (режими на съзнанието и поведението и временни психични състояния). Янг ги разделя на четири основни групи:
- Детски модове – напр. Самотно дете, Изоставено дете, Ядосано дете, Импулсивно дете или Щастливо дете. Те отразяват емоционални преживявания, свързани с детството.
- Родителски модове – взискателни или наказващи вътрешни гласове, често преживявани като „вътрешен критик“. Те често се активират заедно с детските модове и могат да ги засилват.
- Модове за справяне – стратегии за избягване на болката, които могат да се проявят в три основни форми: подчинение, избягване или свръхкомпенсиране.
- Мод на Здравия възрастен – балансирана, зряла част от личността, която може да отговаря на нуждите на човека по здравословен начин.
Когато детските и родителските модове доминират, Здравият възрастен отсъства или е слабо развит. Целта на терапията е именно да се развие и укрепи Здравият възрастен, който да замени старите, неадаптивни схеми и стилове на справяне с нови, по-здрави модели.
Психотерапевтът влиза в съюз с „детската част“ на клиента, за да помогне за изграждането на вътрешна подкрепа и за да бъдат посрещнати емоционалните нужди, които в миналото са били пренебрегнати.
Как се постига тази промяна?
Промяната се постига чрез комбинация от техники, които съчетават когнитивни, поведенчески и емоционални подходи:
- Техника на празния стол – диалог между различни вътрешни части (модове)
- Визуализации и образна работа – връщане към минали ситуации и предлагане на ново, по-здравословно преживяване
- Емпатична конфронтация – съчетава разбиране и съпричастност с твърдо оспорване на нездравословните убеждения
- Флаш карти и записки – подкрепа в ежедневието чрез напомняния и нови послания
- Ограничено родителстване – терапевтът, в рамките на професионалната връзка, предлага подкрепа и насочване, които липсват в ранното детство
Каква е продължителността на лечението?
Тъй като Схема терапията работи с дълбоки и устойчиви модели, тя е по-дългосрочна в сравнение с други терапии.
Минимумът е около 20 сесии, но често терапията може да продължи до година или повече, в зависимост от индивидуалните нужди.
Препоръчва се по-честа честота на срещите – поне два пъти седмично за по-добри резултати при хронични случаи.
Колко ефикасна е терапията?
Схема терапията показва по-висока ефективност в сравнение с някои други подходи, особено при личностови разстройства. Проучвания сочат, че тя превъзхожда терапии като Трансферно-фокусирана терапия или стандартна КПТ в определени случаи.
Нейната сила е, че не се ограничава само до управление на симптомите, а работи върху корените на проблемите – детските преживявания и незадоволени емоционални нужди – и предлага дълбока и трайна промяна.
